Мин Юнлъ
| Мин Юнлъ 朱棣 | |
| Китайски император | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Китай |
| Религия | Конфуцианство |
| Управление | |
| Период | 17 юли 1402 – 12 август 1424 |
| Коронация | 17 юли 1402 г. |
| Семейство | |
| Род | Мин |
| Мин Юнлъ в Общомедия | |
Император Юнлъ, срещан в литературата и като Юнг Ло (2 май 1360 – 12 август 1424) е третият от китайската императорска династия Мин и управлява от 1402 до 1424 г. Неговото име Юнлъ означава „Вечно Щастие“.
Той премества столицата от Нанкин в Пекин, където тя остава през следващите поколения и до днес и изгражда там Забранения град. След изоставянето и разрушаването на големия канал на Китай по времето на династията Юен и управлението на император Хонгу, Юнлъ се заема с възстановяването и повторното му пускане в действие, за да осигури новата северна столица с постоянен поток от стоки и храни от юга. Той възлага различни изследователски морски пътешествия. По негово време е завършена „Енциклопедия на Юнг Ло“. Макар че неговият баща император Хонгу отбягвал да го направи, Юнлъ завършва системата от имперски изпити за заемане на обществени длъжности, вместо простото назначаване и представяне на препоръки.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]
Юнлъ следва ритуалите по задължение, но не отдава голямо внимание на дворцовия си лукс. Вместо това той се опира на будизма както за да преодолее закостенялостта на китайското общество, така и да успокои социални и племенни вълнения. Освен това той внимателно подбира и кани в двореца най-добрите учени на своето време за да възроди изморената си от бунтове империя. Той възлага на своя „Велик Секретар“ да напише книга обхващаща всяка тема и всяка известна книга на Китай и след продължителен труд резултатът е „Енциклопедията на Юнг Ло“, която и до днес се смята за едно от най-невероятните човешки постижения в историята макар с времето оригиналът да е изгубен.
Императорът и Кармапа
[редактиране | редактиране на кода]През 1403 г. императорът след като получава видение на Авалокитешвара изпраща покана до Дешин Шегпа – пети Гялва Кармапа, глава на школата Карма Кагю на тибетския Будизъм. След дълго пътуване Кармапа Дешин Шегпа, яздейки слон пристига в императорския дворец в Нанкин на 10 април 1407 г. приветстван от десетки хиляди монаси. Той убеждава императора, че различните религии и различните школи са подходящи за различни хора и няма да е полезно някоя от тях да бъде налагана като единствена. Кармапа е приет с изключителни почести и дава учения и посвещения за императора и семейството му. Юнлъ го дарява със 700 мери сребро и титлата „Скъпоценен Духовен Крал, Великият Любящ на Запада, Могъщ Буда на Мира.[1]
Освен връзката учител – ученик императорът искал да установи с Кармапа съюз, подобен на този между владетелите на династията Юен (1277 – 1367) с школата Сакя.[2] Той също предлага да изпрати армия в и да обедини Тибет под властта на Кармапа, нещо което Дешин Шегпа не приема.[3]